Wednesday, 24 June 2009

Синхрон

Усмихна се, скъса със зъби лъскавата червена опаковка, сръчно нахлузи презерватива, и след това, без никакви усилия, докато тя се усети, влезе в нея.За няколко секунди останаха така, почти непомръдвайки, взиращи се в очите си, дишащи в синхрон. Тя се отдаде на вълната от чисто физически усещания. Никога не беше чувствала подобна хармония със собственото си тяло, с нечие чуждо тяло. Беше като да се твори музика, като да свириш най-сюблимния дует на пиано, да пееш в съвършенство, два чифта ръце да галят струните на една и съща арфа.Беше прекрасно....Започнаха да се движат по-бързо, но все още заедно, все още като един. След това тя започна да си мисли колко са хубави, хубави, разликите помежду им. Как тя е мека, а той - твърд, как тя е гладка, а той е космат, как той е силен, а тя - слаба, но когато са заедно, всичко си идва на мястото - ключ в ключалка... Мислейки си отново се изгуби в естествения ритъм на движенията им, в начина, по който телата им се потяха на местата, където се допираха, в загара на кожата на раменете му, в усещането за неговите движения в нея, толкова гладък, толкова хлъзгав, толкова вътре и вън, вътре и вън, просто съвършен, съвършено проектирани части на една машина, които работят в пълна хидравлична хармония. Вътре-вън, вътре-вън, вътре-вън... като добре смазано бутало. Машината отмина с тракане и тя забрави всичко. Не забелязваше как тече времето, не забелязваше, че ръцете й са се схванали. Не забелязваше колко е претъркана и колко бързо той се движи.Не забеляза как очите му се подбелиха и не го чу как вика: "Свършвам, свършвам, свършваам!!!"Паднаха на пода, задъхани: целуваха се, потяха се въздишаха. Беше горещо като в джунгла и тя беше някак откъсната от реалността. Главата й беше пълна с прекрасни плаващи мисли. Изведнъж се почувства много уморена и й се доспа. Не усети как той я целуваше по клепачите и придърпа главата й на рамото си. Усмихваше се в съня си.

No comments:

Post a Comment