Wednesday, 24 June 2009

Объркани чувства

Това си е жива агония - тъжно промълви тя. - Само удължаваме мъчението. Толкова силно те желая, знаеш го, но не си свободен. Така не е правилно. Кара ме да се чувствам омърсена - и използвана. Мисля, че ще е най-добре да не се виждаме.- Ама аз дойдох специално да те видя. Мислех да излезем да пийнем по едно и после...Тя се извърна към него и го погледна.- После какво? Да се върнем тук за по едно бързо, преди да се върнеш в леглото на жена си?- Не е задължително - промърмори той.Тя изсумтя и започна да разкопчава блузката си.- Затова си дошъл, нали? Само това искаш - под тънката тъкан, гърдите й замалко щяха да изскочат от сутиена.Наблюдаваше я зашеметен как хвърли блузата на канапето и започна да сваля полата си. Отдавна искаше да каже на някоя жена, че е красива, когато е ядосана и изглежда това беше моментът. Тя остана само по сутиен, бикини и сандали с високи токчета, разкрачи крака и постави ръце на хълбоците си. Наистина беше прекрасна, зашеметяваща и умопомрачително сексапилна.Той я погледна и усети раздвижване в слабините си. Зърната й приличаха на узрели черешки, подаващи се изпод дантелена кошница.Не устоя и жадно го целуна. Устните й се впиха в неговите, а пръстите й разкъсаха копчетата на ризата му. Той я придърпа и притисна здраво. Ръцете му стискаха задника й. Тя тихо измърка, като че ли се бореше със себе си и затвори очи...

No comments:

Post a Comment