Wednesday, 24 June 2009

Без мисъл

Изтегната върху покривката на леглото с японски цветя, Марина посяга за втори път към водката с кола.Той барабани с върха на пръстите. В кой филм перхидролената свободолюбива суперзвезда или разведената французойка с опит или целомъдрената италианка биха постъпили по същия начин? Тя не си спомня точно. А сега няма и никакво желание да напряга паметта си. Става дума за често повтаряна сцена. Тя ще да наведе очи с лек поетичен, тайнствен поглед. Нехаща за студента пред нея. Интересува я само едно нещо в него и то и е предостатъчно. Беше от другия пол. Едно от многобройните същества, които се пъчат, за да прикрият слабости, неподаващи се на изповед. Другият, нейният човек, беше далеч. А тя, в това положение на жена, която си дава вид на познавачка, се кани да играе роля, за която не знае дали ще й подхожда по традиция, убеждение или справедливост. Тук ли започва първият жест на желанието? Харесва й, така си мисли, обектът, който има пред себе си. Ще издържи една нощ, без да се задълбочава в неуместни разговори. Трябва й само да се отпусне, да не мисли. Тъкмо това й прави сега - не мисли. И все пак, съзнава, че всичко това ще е една от поредните нощи, за да забрави за другия.

No comments:

Post a Comment