Уикендът на Ники

Ченето на Ники увисна, очите му щяха да изхвръкнат от орбитите, когато ги видя да се прегръщат. Когато видя как Зоя с невероятна нежност обхваща врата на антипатичния тип и го целува по устните. Този тип - какъвто и да беше, който и да беше - беше пълен гнусар. Беше гнусар от най-висша степен, гнусар от първа величина. Беше алфата и омегата на вселената на гнусарите, изконният гнусар, върховният гнусар, гнусарят на гнусарите. Трябваше да му се признае - беше върха на гнусарщината. Изведнъж всичко си дойде на мястото. Изведнъж всичко стана ослепително ясно, отвратително, гнусно и вмирисано. Този човек, тази жалка и фалшива съвкупност от маниерност и суета беше любовник на Зоя. Този човек, който представляваваше в един комплект човешки органи и крайници, и всички възможно най-омразни черти, спеше със Зойчето - същото, това момиче, което само преди два месеца му беше казала, че е сочна и красива девственица, която сантиментално чака да дойдат правилният момент и правилният човек и е готова при нужда да чака до трийстия си рожден ден. А сега се беше отдала и се отдаваше вероятно всяка нощ изобилно и щедро на най-гадния мъж, когото беше срещал. Ники не си спомняше много от останалата част на уикенда. Не показа изненадата си и не попита Зоя за отношенията й с гнусаря. Зоя, която му беше най-добрата приятелка от години насам. Момичето, което делеше чин с него. Момичето, с което прекарваха всички ваканции, ходеха на кино, на концерти, плуваха... и изобщо - Зоя.Правеше се на спокоен. Не показа изненадата си и не я попита за отношенията й с онзи. Държеше се така, сякаш беше очаквал да я завари в такова съжителство. Правеше се на безобидния, на мърлявия стар приятел от училище, който е дошъл да види другарчето си за уикенда, разправяше носталгични историйки на закуска с двамата, правеше се на интересен, пускаше детински шеги и говореше с прекален ентусиазъм за неговото следване, за новата си кола. Но изобщо не успя да остане и половин час насаме със Зоя. Когато вече си мислеше, че уикендът не би могъл да стане по-гаден и че трябва само да преживее нощта и после да си отиде вкъщи, нещата се влошиха още повече. След мъчителна вечеря в една окаяна кръчма, където с всяка минута разговорът замираше, той беше настанен - както си и мислеше - на дивана в дневната. Диванът беше ужасно неудобен, стаята беше като на Северния полюс, а завивката, която му дадоха, миришеше на непрано и цигари.И тогава, точно когато бе започнал да се унася, да забравя къде е, нещо го събуди. Скърцане. След него още едно - скръц. И още едно. Ритмично скърцане. И после леко думкане в синхрон със скърцането. Сърцето му слезе в петите, когато разбра какво чува. Гнусарят грубо и шумно оскверняваше Зоя. За момент му се догади и той затисна главата си с възглавницата. Но възглавницата се оказа недостатъчна за това, което последва. След около петнайсет минути все по-силно и настойчиво бум-скръц, Зоя започна да стене - в началото с някакви хленчещи стонове, които скоро се превърнаха в смразяващ кръвта вой. Това продължи още около пет минути, след което беше усилено от гласа на гадния тип, чиито слабини явно бяха готови да избухнат, ако се съдеше по силата на пъхтенето му. Думкането достигна бързината на пневматична бормашина, виковете се усилиха и Ники запуши ушите си и започна тихичко да си тананика в опит да ги заглуши. Когато освободи ушите си и се показа над завивката, всичко пак беше тихо, освен звуците от течаща вода в банята и пускането на тоалетното казанче. Чу как врата на спалнята се затваря и тъжно се обърна на другата страна. Наистина, наистина не искаше да чува това. Това беше последното нещо на целия свят, което би искал да чуе. Гадеше му се. Чувстваше се излъган. чувстваше се отвратително. Чувстваше се заразен.Чувстваше се дяволски ревнив.