Резервацията

Адриана се погледна за последен път в огледалото за обратно виждане, пооправи новата си прическа и слезе от колата. На мястото на стомаха й имаше малък гъделичкащ възел и се чудеше дали въобще ще може да хапне нещо. Погледна часовника си; Димитър бе предложил да се видят около един в ресторанта близо до реката. Приятно уютно местенце, в което сервират превъзходни ястия. Оправи новата си пола, новият й имидж. Ето я и нея, на първата си среща от години. Изглеждаше добре, чувстваше се уверена - е, поне преди да излезе от къщи.Беше един без петнайсет, Адриана се огледа, опитвайки се да открие сребристото ауди на Димитър сред всички коли на паркинга. Хотела, в който се намираше ресторантът беше разположен на равна ливада и целият беше покрит с бръшлян и слънчева светлина. Една двойка се наслаждаваше на слънцето на пейките отпред, а из въздуха се носеха звуците на нежна музика и весели гласове. Адриана си пое дълбоко въздух и се погледна в страничното огледало на колата; изкривеното й отражение беше смешно, а новите дълги обици изглеждаха ужасно големи. Дали да не изчака още малко в колата? Дали нямаше да изглежда твърде нетърпелива, ако пристигнеше преди него? Ами ако не беше разбрала и беше объркала деня? А, ако се окаже просто жестока шега и той въобще не се появи? Какво очакваше той от нея? Смесица от страхове и съмнения се сборичкаха нв стомаха й, наред с очакването и въодушевлението. Извади от чантата си едно ментово драже; това беше лудост. Беше зряла жена, а не тийнейджър. Дори и той да не се появи, нищо не й пречеше просто да изпие едно питие или да обядва. Преди да промени решението си тя се отправи към главния вход с гордо вдигнати рамене. Вътре й трябваха още две-три секунди да свикне с мрака и видя, че се намира пред рецепцията. Едно момче подреждаше книжа на бюрото. Усмихна му се и тръгна към тоалетната, за да събере мислите си. Пред огледалото, дори и под безжалостните неонови лампи, тя все още изглеждаше добре - елегантна, интересна, сексапилна. Усмихна се окуражително на отражението си, а и косата й изглеждаше чудесно.- Здравейте - поздрави тя младия мъж зад рецепцията. - Би трябвало да има резервация за обяд на името на Димитър Стефанов...?Той й се усмихна и запрелиства бележника с резервации. След няколко минути вдигна глава с абсолютно студено изражение. - Казахте, Стефанов? Стефанов, нали?- Да, точно така. Димитър Стефанов, един часа, маса за двама.Мъжът пак се втренчи в списъка, а Адриана усети, че възелът в стомаха й се затяга. - Много съжалявам - поклати той глава. - но няма Стефанов. Сигурна ли сте, че е направил резервация? Предлагаме доста неща на бара, така че може би... - и спря, усмихна се глупаво, очевидно не искаше да хаби повече думи за излишни обяснения.- Добре - отвърна Адриана прекалено ведро и се обърна да види дали някой ги слушаше. Беше абслютно сигурна, че Димитър обеща да запази маса. - Такива неща непрекъснато се случват - добави мъжът. - Знаете ли кога господинът е направил резевацията?Адриана пократи глава. Не смееше да продума. - Ами, съжалявам, обаче нямаме резервация на това име. Защо не седнете на бара, госпожо, и не си поръчате един аперитив? Когато г-н Стефанов се появи, ще му кажа, че сте тук. Адриана отново кимна и измърмори някакви благодарности. Пак погледна часовника си; беше почти един часа - не можеше да проумее какво става. В тихите сенки на бара Адриана избра една маса встрани до прозореца, поръча си фреш-портокал и се мъчеше да не изглежда твърде отчаяна. Увереността й започна да се изпарява в мига, когато момчето от рецепцията я погледна объркано. Когато колите преминаваха навън, й костваше доста усилия да не поглежда дали Димитър е зад волана и в крайна сметка не успяваше. Двойки влизаха и излизаха, заети в разговори, смях, привидно толкова спокойни в уюта на любовното си гнездо. Чувстваше, че всички я гледат, че знаят - но отхвърли тази безумна идея. Кой би я загледал - жена на средна възраст, издокарана за среща, но очевидно вързана? Благодорно, от съжаление не биха й обърнали внимание. Може би такова беше и намерението на Димитър. Какво, за Бога, си помисли, че ще види той в нея? При тази мисъл се изчерви и отпи от фреша. Защо не си поръча нещо алкохолно? Погледна опитните си ръце - светлооранжевия лак, напълно неприсъщ за нея, сега й се стори жалък. Как можеше да е толкова глупава! Заля я прилив на самосъжаление. Празни надежди, нова прическа, нови дрехи - болката и унижението й се сториха непоносими.Погледна през прозореца към старите дъбове навън и преглътна сълзите си. Ето какво е да си от другата страна на оградата.