Wednesday, 24 June 2009

СлънчоглАд

Гладът започнал да смуче една лиана и устните му се напукали, така че той не успял да каже това, което искал да каже. Надал само кратък вик по новините. Лианата се изплъзнала от ноктите му, макар и той да правел съвсем къси кръгови движения, придържайки се към капризите на стеблото й. Използвал лианата - тази вълшебна извивка, за да даде форма на самотата си по рождение, на мъката си, че се чувства порест. И се нарекъл - ЗМИЯ. Със струи от стомашни сокове. Със жлъчен мехур и пикочен също. Покрил слабините си и девет дни поред, преди съвсем да спадне нивото му, пиел отвара от бели кокошки, докато се почувства заситен. После усетил дъха на жена, а след това цял ден не проговорил, покрил главата си със зелеви листа, а на гърба, отзад - забил слънчоглед.Или отпред, вече не помня.Гледал само в земята като просяк, докато жената обирала царевицата. А след това, като останал отново сам, се натъжил, сгърчил се и цялото му тяло го засърбяло като след водовъртеж.Всичко това станало в годината на Глада, нарекъл сам себе си ЗМИЯ, и само по някое време - в царевичака - мъжете пиели отвара от бели кокошки, гледайки упорито в земята.

1 comment: