Wednesday, 24 June 2009

Приказка за правдата

Живял някога един момък. Той пожелал да види истинската Правда със собствените си очи. Въоръжен и запасен с храна, тръгнал да обикаля по четирите посоки на света. Гледал, търсил – никъде не видял Правдата. Преплувал морета и океани, но истинска Правда и там не намерил. Къде била тя и как изглеждала – никой не могъл да му каже. На сто и третото денонощие от пътя си младежът стигнал до гъсти, обрасли с лиани джунгли. Поискало му се да си отдъхне. Навлязъл в непроходимия гъсталак, намерил хилядолетен баобаб с такава хралупа, че в нея дори и слон можел свободно да се побере. Вмъкнал се в хралупата и заспал. Три пъти минало слънцето по небето, три пъти угасвали зведите. На четвъртата нощ изгряла бялата луна. През полянката сред гъсталака пробягал жираф. Младият мъж се събудил от тропота и пращенето на палмовите клони и що да види – по пътеката, отъпкана от горските животни, върви стара беззъба вещица, цялата в дрипи. Изскочил момъкът от хралупата, сграбчил вещицата за гърлото и рекъл: „Покажи ми Правдата, бабо, инак ще те удуша!” Тогава тя продумала с хриплив глас: „Ако ме пуснеш, ще ти покажа истинската правда.” Младежът пуснал старицата. Тя пригладила прошарените си коси и казала: „Погледни ме – аз съм Правдата. Само недей да казваш на хората, че съм толкова страшна. Кажи им, че съм млада и красива.”

(притча)

No comments:

Post a Comment